Орфизъм

ОРФИЗЪМ

Орфизъм е съвременен термин в историческата наука, с който се означава религиозно течение в древните средиземноморски култури. Произлиза от името на героя Орфей, който е тракиец според старогръцката митология, и на когото се приписва създаването на учението и авторството на свещени текстове. Последователите му се наричат орфици. Основната орфическа вяра е вярата в безсмъртието - в живот отвъд или в прераждане.

Орфически вярвания и практики са засвидетелствани в древна Елада и древна Тракия. Има общи елементи между двата вида орфизъм, но има и съществени разлики. Гръцките орфици вярват в безсмъртието на душата и прераждането ѝ в други тела, практикуват аскетичен начин на живот и ползват свещени текстове. Тракийските орфици вярват в безсмъртието телом и духом, за тях смъртта е преминаване в отвъдна реалност, аскетизъм (в повечето случаи) не се практикува, липсват свещени книги.

ГРЪЦКИ ОРФИЗЪМ

Гръцкият орфизъм се квалифицира като секта в древногръцката религия, тъй като вярата в безсмъртието на душата и прераждането не е характерна за традиционната гръцка религиозност - Олимпийските култове.

Има различни хипотези за времето на възникването на гръцкия орфизъм - най-късната възможна дата, приемана днес в науката е VI в. пр. Хр.

Основно божество, почитано от гръцките орфици е бога (Вакх, Дионис) в двете му хипостази – Загрей и Сабазий.

ТРАКИЙСКИ ОРФИЗЪМ

"Тракийски орфизъм" е термин, въведен от проф. Александър Фол, означаващ тракийското аристократично религиозно учение, постулиращо възможност за обезсмъртяване чрез мистериални обреди. Определянето на Орфей като тракиец в старогръцката митология, дава основание на проф. Ал. Фол да нарече условно учението за безсмъртието на тракийските аристократи "тракийски орфизъм", сравнявайки го с подобното учение в Елада.

Според хипотезата на проф. Ал. Фол, оформянето на тракийският орфизъм се датира в периода от средата на II хил. пр. Хр. до IX-VIII в. пр.Хр., и продължава да се изповядва от траките до края на античността — VI в. Основа на доктрината е идеята за самоусъвършенстването. Орфизмът се практикува различно от различните обществени слоеве. Аристократите практикуват безсмъртието, т.е. - обезсмъртяват се, тъй като са посветени в мистериозното знание на учението. Поданиците вярват в обезсмъртяването на аристократите.

Тракийският орфизъм съчетава почитта към хтоничните и соларните божествени сили — орфическите божества са едновременно соларни и хтонични — такива персонификации са например Орфей и Залмоксис. Според космогоничния модел на тракийския орфизъм, светът е уреден в 7 или 10-степенен цикъл:

1.Самооплождане на Великата Богиня-майка (Земята).

2.Раждане на Сина (Слънцето).

3.Възмъжаване на Сина.

4.Свещен брак на сина с Богинята-майка.

5.Раждане на сина на Сина (царя).

6.Възмъжаване на царя.

7.Свещен брак на царя с Богинята-майка.

Според тази концепция, възпроизвеждането на космоса и обществото се основава на цикличното и асиметрично, а не на линейното симетрично време. Идеята за самоусъвършенстване подхранва вярата, че преодолелият ценностните изпитания и съпруг на Великата богиня майка става бог. Тази вяра се въплъщава в тракийския цар, който е и жрец, и бог. Два са пътищата за сливане с бога и те се илюстрират с митичната съдба на Орфей и Дионис. В мистериалните обреди участниците могат да въведат бога Дионис в себе си в състояние на ентусиазъм (в колективните обреди), но могат и да се опитват да достигнат до бога-Слънце (Аполон), както се вярва, че е правил Орфей, в състояние на екстаз (в индивидуалните обреди).

ТРАКИЙСКИ ОРФИЗЪМ (Страницата на Соня Илиева за Древна Тракия и Тракология)